ГОСПОД НА ХЪЛМА
... и днес проводих своя кротък ден – и ще заспя със светлата надежда,
че Бог – един за всички! – и към мен с добро и обич моя път наглежда,
връз моята възглавка свежда взор – да ми се сънят слънчеви поляни! –
и аз – бял гарван в ангелския хор, пак ще церя със песен люти рани,
човекът тъй е къс, раним и слаб във Времето – небесна стиска слама,
че просякът пред фурната за хляб е роден брат на отчето във храма,
и – лев дори да скриеш, е лъжа, щом гладният пред погледа ми линка,
а аз едва ли повече тежа! – от дребната космическа прашинка –
и плискам три води пред моя ден! – водиците от мамините стомни –
светът – и днес така несъвършен, поне с едно добро да ме запомни...