Господарка на лудостта
Ни звук, ни шепот, ни стон,
ни тайнствена сянка дори.
А под и стени от бетон
и на стената надпис "мълчи".
Мълча и се взирам във мрака,
търсейки нещо, знам ли какво?
Не ми е останало нищо да чакам,
или останало е само едно.
Бутилката с уиски отдавна е празна,
Буда си тръгна по белия дим,
а стаята е тиха и почти еднообразна ...