6 окт. 2009 г., 08:40
Краката ми не държат
към нея да побегна...
Крилете ми - счупени,
към нея да полетя...
Ханджарът - ръждясал
въжетата да разсека.
Нищо не искам сега.
Една земя ми стига.
Говорех и някога
за луна недолюбена,
за неразумния дъжд,
за коня и за седлото, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация