Дали мечта е бил сивият ми замък
и препускащите там коне?
Едва ли си сънувала
може би реалност сте и ти, и те...
Дали всъщност правилният път
не е съвкупност от погрешни стъпки?
Запомни - съдбата никого не пита,
животът ни е пълен с недомлъвки...
Дали щеше да ме има,
ако не ми бяха дали свободата?
Нима щеше да съществува мир,
ако я нямаше и войната?
Дали светът би бил по-добър,
ако някой не бе раждал се?
Дори изразът „абсолютно щастие”
за сметка на един живот носи тревога...
Как да се изправя пред себе си
и да преборя страховете си?
Това, че срещу теб е най-добрият
не значи „не мога”...
Ще се изгубя ли като останалите,
или душата ми ще повярва в себе си?
Най-добре човек опазва себе си,
когато наистина го е поискал...
Не може ли да видя,
било то и за миг лицето ти?
Не съм реален...
Как нищото да покаже портрета си?