10 мая 2011 г., 12:29

Гостенка 

  Поэзия » Другая
886 1 17
На масата сме. Ти и аз. И тя.
От месеци ни следва упорито.
Подмолно, без покана и цветя,
в сърцата ни прониква и не пита.
Как не разбра, че никой не я чака -
такава сива, тъжно постоянна...
Не се усмихва, нито пък проплаква -
пришита като кръпка върху рана.
Унило гледа. Стара е... И глупава.
Не може даже разговор да почне.
Представя се. Наричали я Скука.
В тълпата някой подло ни посочил. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бианка Габровска Все права защищены

Предложения
: ??:??