Говорещо мълчание
Под звуците на твоето пиано
рисувам цветовете на нощта.
Очите ти преливат във страстта,
която във платното ми изгрява.
И ритъмът от валса на Шопен
фриволно във лилавото прелива.
Акордите потапят се игриво
в палитрата; очите ти - във мен.
И въздухът наситен от желание,
скъсява разстоянието с мисъл.
Допускам те да ме разлистваш;
ти - да чета от твоето... мълчание.
© Надежда Маринова Все права защищены
Поздрави!