Говори, недей мълча,
недей съзнание затихва,
недей уста се слепва,
недей ръка се спира.
Недей се крий
зад стъклени прозорци,
недей се крий
зад каменно лице.
Недей,
със поглед празен,
недей,
с сърце студено,
душа бодлива,
недей мълча.
Недей измъчва, вечна,
тленното ми тяло,
недей убива личността,
защото Аз,
макар и дреха,
живея в реалността.
© Людмил Маринов Все права защищены