dansyto (Данаил Таков)
817 3640
29 дек. 2019 г., 18:15

Говори́ ми 

  Поэзия
554 7 8

Говори́ ми в мразовита вечер,

нека стоплят думите душата ми.

На сърцето твое съм обречен,

а очите ти са … светлината ми.

 

Онзи лъч, проблясващ всеки път,

щом без бряг във тъмното се лутам.

Всеки миг живот изпълваш с плът,

всяка клетка – с въздух и пролука.

 

Говори́ ми, моля те, безспир,

знай, гласът ти в мене ляга сгушен.

Звуците, изваяли шпалир,

правят тъй – да чувствам, че съм нужен!

© Данаил Таков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красиво!
  • "гласът ти ляга в мене сгушен"
    Много красив стих!
  • Хубав, нежен стих! Поздравления, Дани! Бъди обичан!
  • ЧНГ, Приятели! Благодаря ви , че се спряхте и коментирахте! Бъдете здрави, щастливи, обичани! Поздрави
  • Чрез сетивата си ние осмисляме любовта и я правим досегаема.
    Поздравление!
  • Малко му трябва на човек, за да знае, че е нужен.
    Красиво поднесени думи, Дани, поздравявам те и ти пожелавам весело посрещане на Новата година!
  • Удивително! Любовта е чувството на сетивата. Браво Дансито!
  • Ех, този любим глас...
Предложения
: ??:??