feho (Ал)
6 5
23 мар. 2015 г., 21:46

Говорим в поезия 

  Поэзия » Любовная
437 0 3

Аз и ти точки не използваме,
не използваме и запетаи,
ние сме поеми с дихание,
разцъфваме малко след май.

 

Закъсняваме редовно за влака ни,
заради инстинктите задоволени,
изпълнените жажди, недочакани,
един в друг впили сме се уморени.

 

Това сме ние, говорим в поезия,
писмата ни - пишем ги грозно,
живеем в някаква наша илюзия,
живота ни - бием го венозно.

 

Такива сме, болка не усещаме,
но обичаме се до безкрая,
телата си често приклещваме,
силно... докато се замаем.

© Ал Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря на всички ви! Означава много за мен
  • Много талантливо, Александра!Съгласна съм с Мисана изцяло!Лека нощ!
  • Оригинална образност съзирам тук. Някак нахакана, което я прави привлекателна:

    "Това сме ние, говорим в поезия, писмата ни - пишем ги грозно,
    живеем в някаква наша илюзия, живота ни - бием го венозно.
    Такива сме, болка не усещаме, но обичаме се до безкрая,
    телата си често приклещваме, силно... докато се замаем."

    Едно силно незализано стихотворение, от класа на тези, които ми импонират. От мен най-висока оценка и сърдечен поздрав, Александра!

    С едно пожелание за финал. -
    Стой и занапред по-далеч от общия коловоз за извозване на телета към поетичната кланица!
Предложения
: ??:??