silvina84 (Силвия Йорданова)
37 370
24 апр. 2015 г., 16:25

Град 

  Поэзия » Другая
925 2 8

Тази ранна топола – расте ли, расте,
но е някак самотно завързана вътре.
Този дом е перде, през което небе –
не поглежда дори и зад кадър.

 

Тази късна въздишка от триста минути
смутено се скъса точно пред мен.
Не иска да знае, че аз ще се срутя,
ако видя дома си отново сломен.

 

Тази зейнала яма – ще мига отдолу,
а стъпалото някак ще тръгне назад.
Ако бавно навляза – ще видя улука,
през който премина дъждовният Град…

© Силвия Йорданова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??