Градчето, във което аз живея

11 янв. 2024 г., 11:39

Поэзия

155 2 2

ГРАДЧЕТО, ВЪВ КОЕТО АЗ ЖИВЕЯ

Жените вече тръгнаха с ботуши.

Морето почна черги да тъче.

И тук-таме коминче взе да пуши

в мъглата над заспалото градче.

Отидоха си всички курортисти.

В асмите не тършуваха деца.

Все по-далечни, северни и чисти,

изгряваха – и гаснеха слънца.

Рибарите поседнаха на припек

да изкадят един рахат чибук.

Ятата отлетяха – към Египет! –

и още по-далече, там – на юг.

Дори пейзажът стана някак беден.

И скучна – даже градската мълва.

И новините почваха във седем –

и свършваха минути след това.

Настана време – нито да се влюбиш,

пък – да разлюбиш, няма и кого.

От дъжд на вятър някой рошав пубер

ще каже нещо тъпо – на арго.

А аз те чакам все така – на кея! –

ела? – ще те почерпя със салеп.

Градчето, във което аз живея,

и ще живея – някой ден! – със теб.

zelenaradost (Милена Френкева)

2024-01-13T10:21:34+02:00

Красива поезия, която е толкова ежедневна и велика едновременно, че човек не може да спре да я чете! Толкова лека, ефирна и чиста, окъпва сърцето в красотата и естественосттта си!
yotovava (Валентина Йотова)

2024-01-11T11:41:30+02:00

Няма такава поезия!