В асмите натежали от зърна,
внезапно кос разбойник се завря –
започна да кълве наред без срам,
като чифут на борасата, по план.
Плашило, уж поставил бях,
но този кос не знае страх –
как смело лапа за мезе,
тез гроздове, готови за винце!
Не съм еснаф и егоист,
но викнах с глас на луд садист:
- Бре косе – да не си садил?
Не ти ли е живота мил? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.