Hathor (Геновева Симеонова)
461 1665
24 мар. 2021 г., 21:13

Градината 

  Поэзия » Другая
747 5 14

Градината виси си там във нищото,

под нея стичат се реки шумящи,

леха зюмбюли и леха тревожност -

дали и дните ми не са висящи.

 

Там в нищото ухае сладострастно

и мога пак със лекота да дишам.

Не спя, навярно съм във рая,

или в градините на Семирамида.

 

Миражните цветя са тъй прекрасни,

да бях художник да ги нарисувам...

Не искам да се връщам в свойто тяло,

не мога като Господ да възкръсвам.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Силна образност. Браво
  • Благодаря на всички ви! Деа, не беше сън.
  • И аз още виждам поляните и се чудя реално ли беше или сън, но вие го описвате прекрасно. Адмирации!
  • Вероятно съществуват тези градини! Щастливка си, Гени, че си ги видяла...
    Много красив стих! Усещането, сякаш ме настигна...
  • Харесва ми!
    Поздравления, Геновева!
  • Сън или реалност...
  • "леха зюмбюли и леха тревожност -"
    И малко сняг притиснал цветовете.
    В съня навярно всичко е възможно-
    мечти поникват от копнеж в ръцете.

    Аплодирам и аз. И благодаря.
  • Докосващо и тъжно! В същото време и красиво!
  • Че малко ли е?!
  • Да, нали, даже се върнах да разказвам.
  • Да, съществуват! Аз го знам, но само - по убеждение... А ти дори си ги видяла... В известен смисъл - даже си щастливка! Иначе - прекрасен стих!
  • Тези градини ги видях, когато бях между двата свята, не знам съществуват ли, но знам, че бях будна.
  • Просто нямам думи... Много въздействащо! И защо ли усетих смътен страх..? Гениии💟!
  • Аз още ги виждам тези градини, Валентин. Благодаря ти!
Предложения
: ??:??