Градината се стича

8 янв. 2015 г., 14:34 2015-05-05T00:32:44+03:00

Поэзия » Другая

541 0 0

Месеци се редактирах.
Огъвах като какавида.
В търсене на себе си,
докато възкръсна.

Портретът от стената
все така се взира:
„Мой приятел ли си?“
Не дочувам ехо.

Пчелите си отидоха.
Във банята обаче свети.
Тялото остана.
Обгърна тъмнината.

Израстъкът не дочака,
нова пролет на балкона.
Градината се стича,
търси своя пристан.

Градината се стича

Свързани произведения

Комментарии

Предложения