10 июн. 2007 г., 09:29

Градините на Ева_III 

  Поэзия
459 0 2
Обречена съм за вечни времена
да търся щастие в безкрайното небе.
Изпълваш ме с любов и топлина
и виждам само твоето лице.
Със мен си и не си със мен,
ти някъде си там, на Небесата.
Ти правиш светъл всеки моя ден
и радва се като дете Душата.
Бъди със мен завинаги в сърцето ми,
за теб оставям най-уютно място.
Ти ще ме вземеш на разходка в небето,
за да се върнем двамата обратно.
Ще донесем със шепи светлина
за теб, за мен, за цялата Земя.

© Людмила Игнатова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??