Още слънце не огряло,
спи градът под млечно наметало,
само някъде в далечината
на трамвай протракват колелата,
в клоните на кестен достолепен,
малка точица главица вири,
спала-недоспала, с чуруликащо гласче
химна на изгряващия ден ни свири,
Тук-таме разсънени коли
с грохотна прозявка поздравяват,
някой подранил по улицата заситни,
пелената бавно изтънява, ...