В простора, който търсиш из сенките на своя град,
не намираш ли щастие в сивото му ежедневие?
Из каменно-калните улици на своя град 
не намираш ли ти копняното спасение?
Спасение - какво? 
Гледаш смаяно и тръпнеш 8 да настане,
да се сгушиш в топлото легло.
Да се скриеш, да потънеш надълбоко,
далеч от своите срамни мисли, думи, грехове.
Тези, които цялостно отдалечават и зариват с пръст онова "дете".
Детето от кварталната площадка, правещо кръгчета със своето златисто колело,
взирайки се в птиците в простора, винаги питащо "защо? :O"
И запитвам се... няма ли я цветната магия у твоя разум сух,
няма ли ги звуците на свободата или животът те направи тъй безверно глух?
Онемял и безразсъден,
скитащ се из градското депо, 
лесно отегчаващ се и муден, 
 не осъзнавайки защо.