Градът пред прага ми се свежда

3 июн. 2022 г., 06:59 2022-06-03T09:43:05+03:00

Поэзия » Философская

473 7 7

И всяка мисъл негативна
разнищи стръвно моя ден,
дъждът се натъжи и ливна,
небето изтъня над мен.
Уж лято е, но досега
и помен няма от дъга.
Градът съвсем се омърлуши,
а беше моят гълъб бял,
сред бури, смерчове и суши,
без мен бе по-добре живял.
Дали виновна съм дали,
площадите, че ги боли? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Градът пред прага ми се свежда

Искате да прочетете повече?

Предложения