Ето Коледа мина, опакована в цветна хартия,
даже сняг заваля, като бяло – прозрачно клише.
Като празно следстишие идва поредна година.
Белобрадият взел е, наместо на нас да даде...
Трябва днес да усмихнем, неотложно. Така повелява
този празничен див ураган от поличби
и в хипноза, във транс от милиардно усмихнато стадо,
само днес целуфанено пак ще прегръщаме ближния.
Трябва график за щастие, мир и любов да напишем,
за да бъдем добри едноседмично, коледно, кратко.
А през другото време - дайте воля на низките чувства,
намразете, обидете, завиждайте. Знам, че е сладко! ...