B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)
197 3659
19 февр. 2015 г., 23:01

Граница 

  Поэзия
911 0 5

Граница

Във хора на "студената война" -
ръцете ми са соло от калашник.
Квартета от мишени - без сърца -
припява им на "къси" песен страшна!

Под жаркия, изут Алиботуш
тръби надуват празните траншеи...
и вълчи вой изпраща ми (на уж)
"Призовка" от световните злодеи.

Променяха ме... вятър и мъгла -
нарамил спомен, крача по баира,
надушил доловимата следа,
във бурена - от младост "хванах" диря.

Див крясък: "Атом!" - въздуха разбил
до глътка кислород в противогаза...
процеждам: Боже! - зъбите  си скрил -
не слушай туй, което тук ще кажа.

И хукват във атака - ругатни...
над голите гърди на върховете.
В съня си нявга, с тлеещи очи
сънувах, как превземам ги и двете.

Не бих пропуснал нищо, Господа! -
как с кучето си кимвахме: (другарю)!
И погледа напрегнат - с тишина...
научи ме, без повод да не "лая".

Що спомени търкулих от тогаз...
От плодовете в дните разпилени -
на клетвата - отхапах свойто "Аз...",
под знамето народно, възвисено!

В жилетката си - броня пак не нося,
мишена съм - туптяща от страха.
На равна мушка взел ме е въпроса:
Нима ще видя... истинска война?

Видях Родина, булка... и деца,
отвъдното видях - с душата гладна.
На червеи днес във погледа чета:
Отбой, войнико!... Границата падна.

Прекланям се, пред камъка и' бял -
скрижал побит в свещената земя!
Пред всеки друг... И мъртъв бих стоял! -
за да я има... Нашата страна!

© Борис Борисов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Боре, силно пишеш. Казвал съм ти го много пъти, но след това, което преживях след прочетеното моите думи ми се струват нищожни. Усетил си времето много точно. Поздравления!!!
  • Много силно стихотворение!/че, и войниклъка ми припомни/
    Поздрав, Борисе!
  • Поздравления за таланта ти!Wali/Виолета Томова/
  • Браво, Борис!
    Стискам ти ръка за това стихотворение! Това е поезия!
  • "Не бих пропуснал нищо, Господа! -
    как с кучето си кимвахме: (другарю)!
    И погледа напрегнат - с тишина...
    научи ме, без повод да не "лая"."

    Научил си главното... И много добре
    на кухи кратуни описваш декретите.
    Но важното е - че е още в теб
    несекващата обич към отечеството...
Предложения
: ??:??