Паркирах се в гара с бракувани стихове,
сред вой на сирени от две тишини.
В купета от думи със скелета-митове
чертежа разплитах на твойте вини.
Тършувах за нишката - как съм се вързала,
защо и кога съм те пуснала в мен?
Нима съм се лъгала, скачайки в пъкъла
на твоя казан, за любов забранен?
А мислите-змии на зиг-заг просъскват,
с по-силна отрова жигосват черти.
И с твоето име, Любов, ме покръстват...
И сляпа съм пак, както бях и преди... ...