ГРАВЬОР


Буйно расли минават годините,
надиплени в сини планини.
Влюбен и мразен във мислите,
още ме парят наесен слани.


Вселих се в светове измислени.
Стени издигнах - да не бягат.
Сега стоят над мен надвиснали,
плетат в очите само влага...


Мечтите ми са хванати в капана.
Каквото сея, жъне суховей.
Но бди във мен житейската забрана:
“Не се яде, опазеното трябва да се сей”!


И търся дядовото рало - изгоряло.
То не гасне в звездния простор.
Там грее и оре в небето побеляло,
изваяно от Бога - вечният гравьор.