Някой ден съдбата
ще ти върне всичко лошо,
за което си помислил и извършил,
смял си се злораден и наситен
от прегрозните постъпки.
Някой ден душата
ще изстрада всичко мръсно,
което си и наплъстил,
виеща в агония от болки.
Някой ден смъртта
не ще може да изкупи ти
вината, която си събрал
с годините, в аванс.
Някой ден неписаният съд ще бъде
и ще бучи с нечовешка сила
в последна степен на това,
което е било реалност.
И тогава - в този ден последен -
всичко ще те върне отначало
и присъдата от него
ще е мисълта за непростимия ти грях.
© Валентин Илиев Все права защищены