Стига с тези грешни мисли,
виж ме в друга светлина.
Колко стихове написах,
та там живее моята душа.
Любов от грях не различаваш,
нима виждаш само плът.
Защо все мене обвиняваш,
дяволът върви по твоя път.
Ако на небето има рай и ад,
къде ли с тебе ще се видим?
Изкушение за тебе тука бях,
какво ще е в света невидим?
Казваш, че на бог се молиш
мисълта греховна да прости.
Поспри за малко и послушай,
в стихове любов шепти…
© Лилия Нейкова Все права защищены
истинно, стойностно написан...
с душата и сърцето...сърдечно,
те поздравявам...с обич.