Грешен ли за тебе бях,
че правех те щаслива?
Боли, това разбрах.
Жалко е, че си толкова красива.
Кажи ми скъпа моя,
с какво те нараних?
За усмивката прекрасна твоя,
с кръвта си заплатих.
Грешен ли за тебе ще остана,
с делата мои не разбрани?
Казваше ми, вечно да престана.
Без значение от моите рани.
Що да сторя, веч незнам.
Грешен съм, пред тебе явно.
Нищо, ще се боря сам,
докато сърцето, ми умира бавно.
Грешен ли за тебе бях?......
© Никалас Борисов Все права защищены