radoslava29 (Радослава Михайлова)
278 370
1 дек. 2007 г., 00:02

Грешка 

  Поэзия
575 0 2
Грешка

Тръгна си, погълна те нощта,
а още влюбена за тебе стена,
пророних в тъмното сълза,
а после дълго плаках аз за тебе.

Готова съм да ти простя,
на прага цяла нощ те чакам,
само се върни при мен сега,
не карай очите да се изплачат.

Поглеждам жално телефона,
с желание да чуя твоя глас,
полудявам и сълза отронвам
и припознавам сянката ти аз.

Да знаеш колко много плача
и как се моля само да се върнеш
Разбираш ли за мен колко значиш,
как жадувам ти да ме прегърнеш?!!

Погледнах през прозореца небето,
дори Луната мене съжалява,
сякаш искаше да каже на сърцето,
че няма смисъл повече да се надява...

... И чувам, звънва телефонът,
сърцето пълни се с надежда!
... а след секунда безсилно проронвам:
- Извинете, имате грешка!

© Радослава Михайлова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мила,толкова е безнадеждно товаНадявам се всичко да се нареди!Написала си го с много болка.С теб съм!Поздрави!
  • Поздрави!!!
Предложения
: ??:??