Грешка
Не исках аз да съм талант,
бях някаква случайна личност.
Не можех нищо да им дам,
освен изстрадана себичност.
Мечтите са за други, знам,
подлъга ме безумна мисъл.
С цървули кални – срам голям –
в дворец не биваше да влизам.
Промъкнах се, стаила дъх,
забравих се от лукс в покои.
Пристъпвах тихо, като плъх, ...