Грешка

Не исках аз да съм талант,

бях някаква случайна личност.

Не можех нищо да им дам,

освен изстрадана себичност.

Мечтите са за други, знам,

подлъга ме безумна мисъл.

С цървули кални – срам голям –

в дворец не биваше да влизам.

Промъкнах се, стаила дъх,

забравих се от лукс в покои.

Пристъпвах тихо, като плъх,

отбягвах царските копои.

Оставих кал на лъскав под

и хукнаха след мен веднага. 

От страх - не исках във затвор -

събух се, бързо им избягах.

Калта не е на птица тор -

тъй знаят  важни, зли особи.

Ще тичам боса на простор.

Цървули да държат в окови.