Когато някога човече си ти сгрешил,
признай вината си, твоята грешка.
Взел си тогава решение така си решил,
но си сбъркал, знай грешка е човешка!
Когато обичал но си сбъркал в Любовта
и дал си сърцето си на неподходящата.
Тя не те е разбрала, появява се в теб тъга
и разстила се като мъгла в твоята душа.
Сгрешил си но не навеждай своята глава,
поучи се сега човече от своите грешки.
Отвори очите си широко за хората,
че не всички са добри, запомни това!
Прощавам аз грешките на моите деца
те са моите чеда, една моя сбъдната мечта.
Защото те са част от мен и от рода,
и на майка ми, най-близката до мен жена!
© Валентин Миленов Все права защищены