Грешката

Къде сгреших? - кажи, любими,

С това ли, че по пътя рисувах картини?

Или защото за целувка всеки миг копнея,

а ти предпочете да отидеш при нея?

Нима имам гордост аз сега да застана пред света,

молейки те да се върнеш, паднала на колена?

Само спомените въртят се в моята глава,

а аз потъвам отново в мрак, забвение и самота.

Ето грешката, накрая я открих...

Грешката е, че в сърцето ми те приютих.

Разбрах, че с любовта болезнено се свиква,

защото раздяла в лицето след миг ти натиква.

Сега е време с теб да се разделим,

защото имаме начин тъгата да заобиколим.

Ще се запомним такива, каквито сме били,

за да не съжаляваме, че душите си сме загубили.