На Луната ù писна вече от мен,
Звездите излязоха в отпуска.
Слънцето тросна се: “Вече без ден!”,
а Цветята засъбираха подписка!
Изведнъж всички се скриха,
останахме само ние - хората.
Листата изпадаха и пошло разкриха
на природните сили умората.
Разлистиха още човешките драми,
завист, бездушност, вина.
Посипана грозна реалност - измама,
и чер силует със рога. ...