Обичай ме... знам, от грях е по-трудно,
аз съм мъж от горяща във страстите плът.
Ти не разбираш ли – този свят луд е...
Уморени души се пребиват из път...
Обичам те... чувам, нощем си плачеш.
Във съня ми валиш като пролетен дъжд.
И с чадъра на времето мислите крачат.
Влез във храма на чувствата само веднъж...
Докосни ме, аз съм кръстът ти вечен,
ще повярваш във мен, като в Божия знак.
Още в рая жената на любов се обрече
и без нея олтар е - несвят и недраг...
Ще докосвам твойте нежни икони,
във душата ми изографисана си...
ако Дева Мария в теб днес ме изгони,
Магдалена дано в грях да ме приюти.
© Михаил Цветански Все права защищены