Грешно разписание
През много гари
е минала душата ти,
удавена в сълзи от
зла прокоба на съдбата .
Но с последното пътуване,
ограби цветовете на дъгата ми
и в черно нарисува кратери,
белези от неизлечими рани.
Пътува дълго в паметта ми,
по тежка релса във сърцето ми.
Трябваше да те оставя на
онази малка и самотна гара,
а те взех завинаги във себе си.
Болеше ме и исках,
с омраза да изтръгна
спомена от това пътуване,
което беше равно на сбогуване.
Дали успях, не питай
какво ли да ти кажа,
щом и на този лист
оставил си следите си.
© Ева Димитрова Все права защищены