6 нояб. 2020 г., 07:01

Грим под очите на съдбата 

  Поэзия » Другая
241 1 5

Усещам, че трябва да пиша.
Това е за мен светлина:
пътека към делото свѝше,
мастило и танц на ръка.

Патѝлото свое препатих
и в боя не сведох глава.
Животът в пустиня ме прати,
а аз се завърнах с вода.

Когато те зърнах, забравих,
че болка света ми гори.
Душата прегърнах. Оставих
червените рози с бодли.

Летим към безкрая на дните,
сами като тъжни цветя.
Животът е грим под очите
на нечия тежка съдба.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??