Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
14 янв. 2008 г., 00:27

Гробът... 

  Поэзия » Любовная
993 0 22

Там, далеч извън града,

където диво вятърът пълзи,

опрял в земята силни колена,

юноша проливаше сълзи.

Букет притиснал до гърдите,

той гледаше със поглед плах 

и с мъка спомняше си дните,

за любовта, превърнала се в прах.

Купчина пръст и паметник от мрамор,

издигащ се зловещо над пръстта,

пред свитите нозе на Амор,

почиваше навеки любовта.

Тук, в таз изстинала градина,

сред уханието на дивите цветя,

почиваше завинаги Жасмина,

открадната без време от смъртта.

А нейде там, отсреща бе града,

със шумни улици, тъй пълни с хора,

добри, красиви, с весели лица 

и птици, реещи в простора.

А той стоеше мрачен и унил,

трепереха му потните ръце...

Да! Гледаше го! Беше го открил...

Онуй, засмяното лице...

Онази малка кръгла снимка,

оградена с позлатен венец 

и този спомен, вързал го във примка,

като неизмъкнал се от къщата крадец...

Тя беше нежна - тъй красива,

по-красива даже от преди,

но... снимка беше бяло-сива,

а от нея... никакви следи.

*********

Години минаха и след това,

случайно минах пак от там...

Един човек, на колена 

пред оня гроб стоеше сам.

Отново вятър брулеше листа,

отново свиреше в ушите,

отново гледаха се две лица,

с... огромна разлика в чертите...

И ето вече слънцето угасна,

смъртта прескочи ледения мрамор,

ръка се вдигна и кама проблясна,

пронизваща плътта ма Амор.

Прегърнал паметника със ръка,

той падна до затрупания ров,

по тревата капеше кръвта,

гореща... като тяхната любов...

© Валентин Желязков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Чувство, тръпка....
    Обичам я твоята поезия, приятелю.
  • Трагично и драматично.
  • Мога само да препрочитам. Радвам се, че мога да препрочита твоите неща.
  • Прекрасно....
  • Много ми хареса!
  • .....ще си спестя коментарите , но ще благодаря за откритата правописна грешка .
  • разплака ме...сърцето ме заболя...
    много вълнуващо! с обич, Валентин.
  • Огромна разлика в чертите, драги, но без разлика в душата...
    Сетих се за Backstreet Boys - "Show me the meaning of being lonely".
    Отличен Шестак.
  • "по тревата капеше кръвта,

    гореща... като тяхната любов..."-финала е божествен просто!
    що се отнася до стиха, историята е толкова трогателна!
    може да се напише цяла книга или да се направи филм по това, ако се разработи Страшно много ми харесва!!!Поздрави!
  • Неповторимата любов остава в сърцето,дори когато е само спомен...Толкова истински разказваш за тази любов,че съм изтръпнала и само се моля"Дано е поетична измислица,дано!"Макар да знам,че така може да разказва само сърце,което е било докоснато от любовта-
    спомен...
    Прегръщам те...,с обич,приятелю!!!
  • Разтърсващо е!Нямам думи!Поздравления от сърце!!!
  • Страхотен, невероятен!!!!!
    Господи, заплаках...
    ПОКЛОН, ВАЛЕНТИНО!!!!!
    Малко е да ти пиша отличен. Аз на студентите си обещавам 10, ако ми решат всичките задачи на изпита.
    А за твоя стих бих дал сърцето си, приятелю!!!!!
    СЛАВИ
  • Силен, настръхващ стих!
    Поздравления!
  • Чудесен стих Поете!

  • Харесах! Харесах!
  • натъжи ме приятелю.....много!!!!
    толкова истински си го описал!!!
    страхотен стих!
    поздравявам те от сърце!
  • Ау, страхотно си го написал! Замлъкнах! Поздрави!
  • брех разчуства ме ,а съм дебил по птп
  • Ох, наистина си заслужава да се отбиваме при
    твоята Поезия, винаги изненадваш ту тъжно, ту весело...
    Спокойни сънища Поете!!!
  • Това ме разби...не трябваше да го чета преди заспиване...
    Дано е поетична измислица!
    Поздравления, Вальо!!!
  • Ох, наистина си заслужава да се отбиваме при
    твоята Поезия, винаги изненадваш ту тъжно, ту весело...
    Спокойни сънища поете!!!
  • Ей това е любов,ей това е страхотен стих!Невероятен!
Предложения
: ??:??