Гротеска

aap (Ангел)
934 3632

15 нояб. 2018 г., 22:33

Поэзия

301 0 2

Студът, пролазва по стъклата.

Облича в скреж, сърцето на човек...

Тъмата носи свойта сива злоба!

Напомня ни че зима е дошла.

В пролуките студът просвирва...

с вълчи вой пропява във нощта.

Зима е... студена и коварна!?

Тропа тя на нечия врата.

В стая, тъмна и студена...

свети свещ една, кандилница,

полюшваща се странно...

А мирисът на студ лепи!?

Дъхът на сталакмити става,

сълзите са кристален грях...

Ръце напукани, към свещта протегнали,

надежда търсим и топлина.