Есента коси разпусна

                 във река нагази, мина брод

                 и надвеси слънце ясно,

                 да напълни гроздовият плод.

                 Стават сънени берачи,

                 суетня оглася двора.

                 Малки сръчни помагачи

                 тичат рано без умора.

                 Съдове и кофи лéти

                 там до стълби се нареждат.

                 Стари дядовци зад плéти

                 кончета навън извеждат.

                 Баби рано подранили

                 слагат хлебец във торбите.

                 За берачи трябват сили.

                 Дълги, потни там са дните.

                 И по пътищата черни

                 на каручка свити всички.

                 Към лозя така безмерни,

                 чакат техните ръчички.

                 Едри гроздове червени,

                 винце ще направят смлени.

                 В зимни дни, така студени

                 да са румени, засмени.

                 Пловдив

                 05.09.2017