В село попът ни е поп Драган.
Има и един човек - Иван.
Аркадаши - заедно си пият, 
но веднъж за малко да се сбият.

Както в кръчмата са си седели, 
да върви жена отвън видели.
Някаква там скорошна вдовица, 
а накипрена като царица.

- Гледай я, - казал Иван. - Кокона!
Не е мúнала една година 
от като мъжът ú е починал,
а започна да върти опашка.

- Остави я! - вдигнал попът чашка.
Тебе от това какво ти става?
Всяка е каквато е - такава.

- Моята - казàл Иван - е друга!
Праведна и вярна е съпруга.
Ако някога и аз почина, 
сигурен съм, че поне година
няма да помисли друг съпруг.

- Вярваш ли си? - казал поп Драган, 
с лека подигравка към Иван.- 
Праведна жена не се намира.
Лозето залагам на баира, 
че ако случай ú се отдаде, 
една неделя няма да се мине, 
и под венчило второ тя ще мине!

- Попе, моята жена е друга, 
праведна и вярна е съпруга! - 
пак повторил своето Иван.

- Малко ги познаваш ти жените.
Изповеди много съм им слушал, 
та душите им добре ги знам.
Няма в тях ни святост, нито срам. 
Как баш само твоята съпруга 
от другите жени ще е по-друга?
Ти сега във нея се кълнеш, 
но истината ще я разбереш 
чак на небето, след като умреш.

А Иван така се разгневил, 
че за малко с попа не се сбил.

Но след два дни, като се сдобрили, 
пак във кръчмата са се запили.

- Завчера защо ми се ядоса?
Нещо много лошо ли ти казах, 
като за жените ти разказах? 
Ти аслъ, когато се напиеш, 
с всекиго налиташ да се биеш. 
Казваш: "Праведна ми е жената!"
но такава няма на земята.
Затова - повторил поп Драган, - 
лозето залагам на баира, 
че и седмица не ще се мине - 
под венчило второ тя ще мине!

И така напразно да не спорят, 
те измислили какво да сторят:
на болнúк Иван да се престори, 
а след пет-шест дена - да умре.
Истината тъй ще разбере!

И Иван така се "разболял", 
че след два-три дена и "умрял".

Първо е поплакала жената,
а като е спряла да ридае,
отишла да търси поп Драгана -
да го погребе и го опяе.

Но той кàзал:
- Рано е, не може,
Първо трябва да започне да мирише.
Недоумрял ако го погребем,
грях на душите си ще навлечем!

Но кой да чака, в това зимно време,
умрелият да почне да мирише?

И дрехата му тя е разкопчала, 
и на гърдите му се е изсрала.

И после, след като я закопчала, 
пак се отправила при поп Драгана:
да идва да го погребат Ивана, 
че е започнал много да мирише -
от миризма край него не се диша!

Какво мирише попът е разбрал,
ала на гробището го опял,
и после казал:
- А сега вземете по бучка пръст,
върху ковчега я хвърлете,
и "Лека да му е пръстта!" кажете.
И си вървете. Аз ще поостана, 
в молитвеника да се поразровя,
да кажа още някоя молитва, 
и после гроба му ще дозаровя.

А след като останал сам, отецът
извадил от ковчега му мъртвеца. 
Заровили са после гроба с пръст, 
и сложили над него дървен кръст.

- Сега, Иване, трябва да се скриеш 
докато мръкне, след това у нас 
ела да се изкъпеш и измиеш. 
И с мене в къщата ще поостанеш, 
да видим по-натам какво ще стане.

Иван отишъл в поповата къща, 
изкъпал се добре и се обръснал, 
и мръсните си селски дрехи свлякъл, 
и в дрехи граждански се е облякъл.
А и с мустачки като се видял 
във огледалото - не се познал.

Минават три дни и при поп Драгана,
пристига пак жената - да го кани 
третини да се правят на Ивана.

Отива попът, житото опява
и благославя, виното отлива, 
а после, тръгвайки да си отива, 
докато го изпращала жената, 
ú казва в тях да дойде вечерта. 
По много важна работа я вика, 
но ще ú каже там - сега да не го пита.

Едва дочакала да падне мрака, 
отива тя у попа. Той я чака
и ú представя госта-господин. 
Вдовец, вдовица търси да се жени.
А той не знае друга - хем красива, 
хем и работна, тъй да му отива.
Човекът е добър, той го познава.
Готов е даже кръстник да им става.

Умрелият с умрелите - умрял. 
Тя, ако иска, нека си жалее, 
но живият със живите живее.
Късметът ú сега ú се явява, 
изпусне ли го днес - ще съжалява.

Започва попът да я кандардисва.
Той кандардисва, тя се назландисва,
но постепенно почва да поддава, 
полека-лека да се съгласява.
И попът най-накрая ги венчал.

И младоженците, 
тъй както е редът, 
у младоженката отиват да преспят.
И тя в леглото 
почнала да му разправя 
за първия си мъж - как се напивал, 
какъв бил смотан, пък и мързелив, 
как я ядосвал, колко я потискал, 
и как дори посягал да я бие.
Добре, че имало и повторúя, 
та да си вземе мъж, какъвто иска.

А сутринта, когато го познала, 
жената му едвам не онемяла.

- Иване, ти защо си тука пак?
Защо си се прибрал от оня свят?

- Изпъдиха ме. В райските поляни, 
не вземат хора - напикани и лайняни.
И затова ме върнаха назад.

Като му чула думите, жената
веднага е скалъпила лъжата:

- Видя ли колко хитра съм, Иване!
Аз знаех точно че така ще стане,
и затова със теб така направих -
да си те върнат тука на земята,
да си отгледаме със теб децата.
Че аз без теб не мога да живея!

Но той не я оставил да хитрее, 
ами измъкнал от килера спастрена, 
една дебела сопа неокастрена, 
и ú запретнал роклята до голо, 
че ха по-горе бой, че ха по-долу.

Да знаят и да помнят всички жèни, 
вдовица как на трети ден се жени!

А щом се сетил и за лозето на попа,
ударил ú е още една сопа.

Това, разбира се, е станало отдавна - 
преди в страните на Европа по земите, 
да е приета Истанбулската конвенция, 
против насилието над жените.

А приказката че е грозна - грозна. 
Ала не аз такава я създадох - 
както я купих, тъй ви я продадох!