Душата ми е уличница и се лута,
плащат ù да бъде всяка нощ различна.
Една болезнено празна каюта,
мятана от всяка вълна неприлична....
Душата ми е скитник и се търси
в стотици забързани лица...
Домове без врати и прозорци,
обитавани от празнотата.
Душата ми е просяк и се моли
в краката на безличната тълпа
някой с поглед да я стопли.
Да подхвърли трошица душа...
© Таня Атанасова Все права защищены
(Тук ти прикрепям частица душа)