20 нояб. 2007 г., 20:19

Грозотия 

  Поэзия
1176 0 12
Бягах. Спрях пред огледало.
Там ме срещна мойто тяло
с лъскав вкус на изненада,
кондензирал от досада...
Ъгълът ме смачка бясно,
отводни ме през канала.
Грозно прокърви фаянса,
в допир с голото ми тяло...
Писах дълго с писък гърлен.
Стих разхвърлян. Код отхвърлен.
Свят захвърлен в страх бездънен.
Сън опърлен в ров препълнен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Пеева Все права защищены

Предложения
: ??:??