Не питай нищо, мила, аз просто ще попуша... Очите ми са тъжни... Отвътре ме боли... Лицето ти - Икона със нежността си души... а погледът, подхлъзнат, към твоите гърди... Виж вече вечерта как тихичко се стапя и в изгрева потъват красивите звезди. Аз просто ще мълча, очите ми щом капят... Понякога, от Обич, започва да кърви... Ех, колко много думи перото ми разтече... Отнесе ги в морето любимата река... Така ще си отида - във цвят и в клас заречен и нисък пред очите на хубава жена... Те, моите сълзи, ще скъсат язовира... и моите жита какво са пред Потопа?! Сега ще помълча... отвътре ме раздира да викам твойто име, ти, моя Пенелопи...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.