Грях е да имаш,
а да не помогнеш
на гладен, жаден, бездомен.
Чуждата болка,
приета за своя,
прави те нужен, човечен.
Грях е да обичаш само парите.
За бедните отдели парица.
Ще помнят.
Грях е насила обич да взимаш.
Откажи се.
На крилата на птица ще долети
взаимната, опрощаваща обич.
Доволен ще заспиш в ръцете
на своята богиня.
Малко е нужно греха да подминеш,
но си струва!
Доброто с пари не се купува!!!
© Василка Ябанджиева Все права защищены
Всичко е казано само в това изречение!Хубав стих !Поздравления!Радвам се че те познавам макар и задочно!Весели празници!