Губя те, губиш ме, изгубени
В лицата на отсрещните
Няма ги дните бленувани
Били сме с теб май грешните
Любовници, приятели, какви?
В посока нова ли гледаме
Защо извръщаме глави настрани
И търсим други да виждаме
В леглото, в живота дори
По-силно ли искаме да ни разтърси,
по-малко ли ще ни боли?
Дойде и душата ми претърси
пребърка шкафчето с чувства
извади от там две-три
а сега с тях ли пак блудства
или накъде нови откри?
Не струват ли моите, кажи!
Не бяха ли силни
Няма ли едно, което да те задържи?
Но стига съм просил любов
Аз задължавам – не прося
Винаги съм бил готов
Греха си с достойнство да нося
Как грях може да бъде достоен?
Погледни назад и разбери!
Грехът ми всъщност е двоен
Но ти също ми позволи
Да те поканя в живота си болен
Да ме пуснеш във твоя преди
да си спряла духа си волен
да търси, да скита и да лети.
Извинявай! Аз нямам право!
Не ти носиш вината нали?
Ти ми каза отначало
Че имаме различни съдби
Че рискът сам ще трябва да поема
Че други копнежи имаш ти
И че не съществува пред теб дилема
Но днес не се ли усъмни?
Не виждаш ли, че те привличам
Че бягайки по-силно се притискаш
В моите силно туптящи гърди.
Оставям те и твоя дух
Да бяга и безспирно да се носи
Защото аз отдавна чух
Че любов се взима, а не се проси.
Ще я взема утре, не тъжи,
Ако още мога да я дам
Защото инак ще ми натежи
Да трупам само без да дам.
© Хитреций Гай Хитреций Все права защищены