Гузен

7 янв. 2011 г., 22:33

Поэзия

756 0 3

Гузен си

Ти си гузен. Просто ти личи.
Нищо засега не подозирам.
Много изразително мълчиш,
трудно във очите ти се взирам.

Тези светли, грейнали очи -
в тях звездици вече не намирам -
времето ли взе, та помрачи?
Помълчи. Аз също вече спирам.

Няма нищо страшно да сгрешиш.
Казват, нека хвърли камък тоя,
що без грях е. Нека да простим,
нека да забравим, обич моя.

Няма нищо вечно. Любовта
също идва, после си отива.
Важно е, че нейде по света
нова е за някого и жива.

07.01.2011

Гузен

Свързани произведения

Комментарии

Предложения