В края на една полянка,
скрита до пънче на сянка,
спеше в къщурка - кълбо бяло
гъбка под топлото си одеяло.
Облаче над малката полянка
спря се и хвърли сянка,
от менчета изсипа наведнъж
едри капки топъл дъжд.
До пънчето капките долетяха,
спящата гъбка заляха,
под одеялото, както спи,
гъбката капките изпи.
Започна да расте поспалана,
тясна къщурката й стана,
широко отвори й вратата,
показа чадърче над земята.
Колко се зарадва тя
щом сестрите си видя
по цялата полянка засмени,
разтворили чадърчета червени.
С глъч от близката горица
дотичаха с кошнички дечица,
щом червените гъбки видяха,
бързо в кошничките ги набраха.
© Никола Яндов Все права защищены