Тази сутрин пръв се будя,
рипкам бързо, мия зъбки.
Колко пъргав съм се чудя,
днес, ще идем ний за гъбки.
Баба кошничка ми купи,
чисто нова от пазара.
От дълбоките и скъпи,
че се скъса мойта стара.
Във гората на полянка
има гъбки колко щеш.
Под дърветата на сянка
казват:"Мен да набереш!".
Всички имат гугла, пънче,
връщат пътника от път.
Чакат дъжд и топло слънце,
за да почнат да растат.
Гъбки сто, ще набера,
ще работя много здраво.
Ще ги нося у дома,
да ми каже баба:"Браво!".
© Хари Спасов Все права защищены