8 февр. 2020 г., 00:23

Гълъби 

  Поэзия » Другая
819 0 6

Когато безкрилите гълъби

кацат на моята тераса...

Кацат по моите забравени 

перила... Кацат! Кацат!

 

Идват моите безкрили гълъби,

идват отдалече, отдалече...

Търсят ме, търсят ме...

 

Аз ги чаках, аз ги чакам!

И ги храня с трохи, с трошици,

с всичко което имам...

 

За тях! За моите гълъби!

Безкрили... 

 

 

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Георги и Maxima.
  • Светият Дух в ренесансовите традиции се изобразява като спускащ се от небето гълъб - символ на вярата и връзката ни с Небесата. Авторът много образно използва подобни препратки, а също така успява да внуши на читателя, че тази връзка има и обратно действие. Именно трохите, колкото и незначително на пръв поглед да е това подхранване, са нашият дан, нашата ако щете жертва, която ежедневно трябва да принасяме. А защо гълъбите са безкрили? Причините може да са много и със сигурност авторът знае коя е истинската. Поздрави!
  • Извинявам се, ако съм те засегнала, Хари!
  • Благодаря сърдечно за коментарите.
    Творческа дейност, творци!
  • Аха, аха, пробвай ти да кацнеш на перило с нейна помощ
    Добрютро
  • Е как кацат, като са безкрили?
Предложения
: ??:??