19 апр. 2014 г., 22:46
На този, който все още ме води
по гълъбов пух към Луната
Казваш, че имаме всичко и аз
вярвам в това – но все гледам луната
как пълна-препълнена, намига към нас,
но нямаме шанс – вкопани в земята.
Луната – Земята – денят ни – нощта –
с прибежки животът край нас отминава.
Ту хванем му края – ту пак за беда
опашката дяволска в нас контра остава.
И мислим си – споко – и утре е ден,
и лягаме кротко, бесовете приспали, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация