Аз цялата съм болка и безименна.
Родена съм в измислен тъжен стих.
Сълзите ми се крият между римите,
а глас си нямам. Или е много тих.
Пулсират в мене викове и крясъци.
Погребах ги навътре и ги скрих.
А времето накъсвам на отрязъци.
В едни се мразя, в други си простих.
Аз цялата съм болка. Но и умора.
И с вкус горчив от тъмни грехове.
Със рани незарастнали, отворени.
И с отрязани в мечтания криле. ...