ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
16 июн. 2011 г., 10:42

Хайде де! 

  Поэзия » Любовная
875 0 3

Хайде де!

Хайде де, мила! Нека не лъжем!
Никога не си ме обичала!
Бродя със теб по земното Тъжно
и чакам да ми кажеш: - Обичам!

Аз... Не обичам... Играя със всичко...
Гледаш на боб... Кафето е същото...
Беше Любима... Циганин сричаше...
Нищо и нигде не беше присъщо...

Мислиш, че жаля?! Гледай си Майната!
Просто върви по Света с Ветровете!
Аз със Виолата ще раздипляме Тайната...
Ястреб съм, знаеш... Вятър в крилете...

Моя Безценна! Моят Живот!
Ти и до днес не ми пусна ръката...
Робство ли бях?! Бях ли Хомот?!
Твоите устни червят ми яката...

Миличка моя, егоист съм и глупав...

Много обичах... Но само във стих...
Няма да ида... пропускам го Случая...

Нека за мен да мрат до зори!

- - -

Написах го и го оставям така, нередактирано, щото друго може и да няма...

Имам засегнати нерви и на двете ръце и всеки допир с клавиатурата ми причинява неимоверна болка...

Това е основната причина да не дойда на 18-и, неудобно ми е, не искам да ме виждате така...

Весело изкарване на всички!

Зем.

 

 

 

© Красимир Дяков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Абе, сърцето ми пише!
    / по Katri Lomakinidi /

    Като Принца и Просяка,
    като Студа, като Зноя,
    като Краткото с Високосното,
    като Чужда и Моя...

    На Ръба съм... Над Бездната...
    Пак на Нисово, на скалите...
    Само стъпка до Звездното...
    Две стъпки са до орлите...

    Светът, под нозете...
    Продаден за нищо...
    Стъпкано ми е Цветето...
    От лапа на хищник...

    Много са думите...
    Тежък ми е самара...
    Днес не съм при разумните...
    Днес сме двама, с китарата...

    Дъбът тихо нашепва:
    - Asta la vista, момиче!
    Скалата, чак, се нацепи...
    Пепел е нашето вричане...

    Долу е нейде Градът ти.
    С него живееш и дишаш.
    Болят ме ръцете, умът ми...
    Абе, сърцето ми пише!
    Зем.
  • ще има друг Случай
    и още редове
  • Зем, ние те харесваме такъв, какъвто си.....И чакаме с нетърпение други твои стихове - ние те виждаме в ТЯХ..Плюй на болката и продължавай да пишеш....А истинските поети на Срещата на 18 ще бъдат с един по -малко , щом няма да дойдеш....
Предложения
: ??:??