Хала се наричам аз,

          вилнея и посичам,

          ровя, искам, нямам срам,

          не тичам, но настигам,

          подминавам и се рея,

          за мене песен се пее,

          че страх нямам, ни орисия

          черна нявга ще ме стигне.

          Затуй не чакам смирена,

          а сама аз викам края,

          знаме нося за начало,

          мое си е, не е бяло.

          Война не почвам първа,

          но кой тоз огън иска

          върху си да изпита?

          Че знай се - аз съм буря

        и връхлитам,

      скрийте се умело,

    че аз идвам,

  наведете чело,

мило нямам!

20. I. 2008

Цикъл 5